Scholarly article on topic 'Locus of Control and Protection of Consumer Rights'

Locus of Control and Protection of Consumer Rights Academic research paper on "Psychology"

0
0
Share paper
Academic journal
Psychological Thought
OECD Field of science
Keywords
{""}

Academic research paper on topic "Locus of Control and Protection of Consumer Rights"

Psychological Thought

psyct.psychopen.eu | 2193-7281

PsychOpen

publishing psychology

Research Articles

ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА КОНТРОЛА И ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ПРАВА

Locus of Control and Protection of Consumer Rights

Иван Кръстев (Ivan Krastev)a, Ивелина Пенева (Ivelina Peneva)*a

[a] ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград, България (South-West University "Neofit Rilski", Blagoevgrad, Bulgaria).

Резюме

В настоящата разработка се проследява въздействието на локализацията на контрола върху потребителското поведение. Теоретично предположената връзка е потвърдена чрез анализ на емпирични данни от изследване на 287 студенти с тестови методики, предназначени за оценяване на способността за защитаване личните и потребителски права и типа на локус-контрола.

Ключови думи: потребителско поведение, потребителски права, локализация на контрола, асертивност

Abstract

This paper examines the influence of locus of control on the consumer behavior. Theoretical supposition is proven by analyzing empirical data from a study of 287 students. The methods assessed the capacity for defending personal and consumer rights, as well as the type of locus of control.

Keywords: consumer behavior, consumer rights, locus of control, assertiveness

Psychological Thought, 2012, Vol. 5(2), 186-194, doi:10.5964/psyct.v5i2.29

Received: 2012-06-22. Accepted: 2012-07-29. Published: 2012-10-31.

•Corresponding author at: ivelina_peneva@abv.bg

--1 This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License

V^^HJ^^I (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original work is properly cited.

Множество са психологичните фактори, които влияят върху поведението на потребителя. В този смисъл особен интерес за изследователите втази област представляваттакива когнитивни процеси, моделиращи поведението на потребителите, като познанието, възприятието и обучението. Засиленото внимание към посочените процеси се обуславя и от факта, че те все още не са достатъчно изследвани, макар че тяхното влияние върху потребителското поведение да е очевидно. В този аспект знанията за потребителските ни права определено влияят върху нашето поведение на купувачи и консуматори. С не по-малка сила това се отнася и за връзката между възприятието и самовъзприятието на потребителя и неговата способност да защитава своите потребителски права. В досегашните изследвания по психология на потребителя най-общо се възприемат две концепции, свързани с представата за себе си. Първата разглежда възприятието на реалното „Аз", което определя мирогледа на човека, неговата самооценка и образа му за самия себе си. Втората се отнася до идеалната представа за Аз-образа, както човек се стреми да изглежда (Hughes & Naert, 1970; Hughes & Guerrero, 1971; Sirgy, 1982).

В нашето изследване насочваме вниманието си към относително нова област, свързана със самоизразяването и самореализацията на потребителя по отношение на неговия самоконтрол и проявяваща

се в тази част от неговото поведение, което е насочено към защита на своите потребителки права. Потребителското поведение представлява обект на обширна научна и изследователска област, включваща огромно число въпроси, разглеждани от най-различни аспекти. В този смисъл голям интерес към тази дисциплина появяват учени от сферата на икономиката, социологията, историята, правото, маркетинга, философията и т.н. Напоследък все по-голямо внимание на нея отделят и психолозите. Именно от тази гледна точка правим опит да разгледаме психологическите аспекти на поведението на потребителя в частта му, свързана със способността му да защитава потребителските си права.

Проблемът за правата на потребителя е изключително актуален и има своята практическа изява. Не случайно във всички развити държави съществува организирано движение за разширяване правата и влиянието на потребителите по отношение на производителите и търговците, наречено консюмеризъм („Consumer Advocacy", 2012). В резултат на това, вече навсякъде съществува закон за защита на потребителите, включващосновнитетехни права в различните икономически области. Така в Европейския Съюз е създадена комисия за защита на потребителите, чиито еврокомисар доскоро беше Меглена Кунева.

Същност на самоконтрола и локализацията на контрола

Самоконтролът като структурен компонент на самосъзнанието е важно условие за адекватна, целенасочена и интегрирана психична дейност. Той отразява способността за съзнателна регулация и планиране на собствените постъпки и действия, и позволява на човек да се отнася критично и да направлява своите мисли, чувства и желания. Освен това самоконтролът има още и социална функция, тъй като чрез него се гарантира синхрона между индивидуалната активност на човека и нейния обществено значим резултат и се осигурява приемливото поведение на личността в конкретната социална действителност (Garbaceva & Karagiozov, 1997). В тази връзка Дж. Ротър разглежда самоконтрола като редуциран вариант на социалния контрол (Rotter, 1966). Така в своите действия човек се ръководи не само от личните чувства, желания и потребности, но и се съобразява с установените социални и морални норми на взаимоотношения между хората. Поради социалната си насоченост самоконтролът се формира предимно чрез социално научаване при изграждане на определени умения и опит на личността.

Локализацията на контрола е подструктура на самоконтрола, характеризираща склонността на човека да приписва отговорността за резултатите от своята дейност на външни сили или на собствените способности и усилия. Този психичен феномен отразява взаимодействието „социален контрол - самоконтрол" и е израз на индивидуалното отношение на човека към институциите, към съдбата и шанса, към самия себе си и към действителността като цяло (Garbaceva & Karagiozov, 1997). Локализацията на контрола описва устойчивото обобщено очакване, което действа през широк кръг от ситуации и се отнася до убеждението на индивида дали притежава, или не, власт над събитията в живота си (Kiskinov & Velickov, 1984). Дж. Ротър приема, че очакванията за всяка специфична ситуация се генерализират, като по този начин се оформят стабилни причинно-следствени взаимоотношения между личността и околната среда. Така при натрупване на подкрепления с еднаква валентност се достига до формирането на устойчива стратегия на поведение, изразена в преобладаването на външна или вътрешна детерминация (Rotter, 1966). Х. Лефкърт също застъпва тезата, че в основата на локализацията на контрола са залегнали генерализираните очаквания за вътрешен или външен контрол на подкреплението (Lefcourt, 1976).

B to3m acneKT aBTopuTe pa3rnewgaT flBa Bb3MOWHM HaHMHa 3a cyöeKTMBHO Bb3npueMaHe Ha npuHMHMTe 3a HOBemKOTO noBegeHue. eamhmat onucBa тeн1цeнцмAтa Ha hakom ^mhhoctm fla onpege^AT npuHMHMTe 3a flafleHO cbÖMTue KaTO npou3TMHa^u ottaxcaMMTe, T.e. OT^MHHMTe KanecTBa, yMeHMA, cnocoÖHocTM, 3HaHMA m no^oweHM ycu^MA. TaKMBa ca MHflMBMflUTe, ck^ohhm KbM BbTpemHa (MHTepHa^Ha) пoкaпмзaцмA Ha KOHTpo^a. OöpaTHO ^MHHOCTMTe c BbHmeH (eKcrepHa^eH) kohtpo^ Bb3npueMaT flafleHM cbÖMTMA KaTO oöyc^OBeHM ot maHca, KtCMeTa, ctflöaTa m^m M3o6^o ot He3aBuce^u ot tax caMMTe oöcTOATe^CTBa m npuHMHM (Andreeva, 1999).

EKCTepHanMTe KaTO ^mhhoctm ca no-HeyBepeHM, noB^MABaT ce b no-BucoKa CTeneH ot coцмa^нoтo no^oweHue. BbHmHMAT kohtpo^ oöyc^aBA no-ro^AMa 3aBucuMocT ot rpynaTa m ot MHeHueTO Ha gpyruTe, no-cu^Ha мoтмвaцмA 3a co^a^Ha noflKpena m ofloöpeHue. KaTO HeraTMBHM HepTM ce nocoHBaT no-BucoKaTa TpeBOWHocT, HeypaBHOBeceHocT m noflO3puTe^HocT, crpeMewbT KbM oxnaraHe peaпмзaцмAтa Ha HaMepeHMATa 3a Heonpe,qeneH cpoK, KOH^opMHocTTa m arpecuBHocrra.

npeoö^aflaBa^MAT BbTpemeH kohtpo^ e cBbp3aH c no-cu^HOTO B^MAHue Ha nuHHMTe crpeMewu, OHaKBaHMA m we^aHMA, nopaflM TOBa MHTepHanHMTe ^mhhoctm ca b no-ro^AMa cTeneH He3aBucuMM, yBepeHM m MOTMBupaHM 3a ycnexM. XopaTa c BbTpemHa ^oкa^мзaцмA Ha KOHTpo^a ca noc^eflOBaTe^HM m ynopuTM npu nocruraHe Ha nocTaBeHMTe цeпм, ck^ohhm ca KbM caMoaHa^M3, KoeTO ru npaBM no-ypaBHOBeceHM. KoraTO Te3M HepTM ce reHepa^M3upaT, MoraT fla npufloÖMAT HeraTMBHM oттeнbцм KaTO MHflMBMflya^M3bM, erou3bM, Kapuepu3bM, ck^ohhoct KbM caмoмзo^aцмA m flp.

nocoHeHMTe noBefleHHecKM xapaKTepucTMKM ce onocpegcTBaT ot $aKTopu KaTO no^a, o6pa3OBaHueTO, Bb3pacTTa m flpyrn. M3c^eflBaHMA noKa3BaT, He MbweTe MMaT b no-ro^AMa cTeneH MHTepHa^eH ^OKyc Ha KOHTpo^a, otko^koto weHMTe; o6pa3OBaHueTO, KaKTO m wu3HeHMAT onuT (Bb3pacTTa) 3acu^BaT MHTepHa^HMTe xapaKTepucTMKM Ha ^MHHocTTa (Mamlin, Harris, & Case, 2001). B cb^OTO BpeMe TunbT Ha ^OKyc-KOHTpo^a ce ABABa $aKTop, B^MAe^ Bbpxy noBefleHueTO Ha ^MHHocrra m npeflnocraBKa 3a pa3BMTue Ha onpege^eHM ncuxuHHM xapaKTepucTMKM.

M3cneflOBaTencKa nporpaMa

^ma Ha HacTOA^aTa pa3pa6oTKa e fla ce M3c^eflBa B^MAHueTO Ha ^oкa^мзaцмAтa Ha KOHTpo^a Bbpxy noTpeÖMTe^cKOTO noBegeHue, npeflcraBeHO ot cnocoÖHocrra 3a 3a^MTaBaHe Ha noTpeÖMTe^cKMTe npaBa. MMaMKM npeflBMfl cb^ecTBeHOTO B^MAHue Ha co^a^HMTe $aKTopu Bbpxy noBegeHueTO Ha noTpeÖMTe^A (Krastev & Krastev, 2000, pp. 81-95; Krastev, 2002, p. 148) ce npeflBMwga perucrpupaHeTO Ha o6paтнo-пpoпopцмoнaпнa Bpb3Ka Mewgy M3c^eflBaHMTe ^mhhocthm xapaKTepucTMKM. T.e. OHaKBa ce MHTepHa^HMTe ^mhhoctm fla 3a^MTaBaT no-aKTMBHO cBOMTe noTpeÖMTe^cKM npaBa, KaTO M3pa3 Ha TunuHHaTa 3a tax BucoKa cTeneH Ha npeтeнцмм, crpeMewM m OHaKBaHMA; oöpaTHO - eKcrepHa^HMTe ^mhhoctm, komto ca b no-ro^AMa cTeneH koh^opmhm m 3aBucuMM ot MHeHueTO Ha OKO^HMTe, ce npeflno^ara, He ^e OTcTOABaT no-c^a6o noTpeÖMTe^cKMTe cm npaBa, KoeTO noBefleHue e onocpeflcTBaHO ot noTpeÖHocTTa mm ot coцмaпнo ofloöpeHue.

B M3c^eflBaHeTO ca M3nomBaHM c^eflHMTe TecTOBM MeTOflMKu:

• OaKTop I - „3a^MTaBaHe Ha ^MHHMTe m noTpeÖMTe^cKMTe npaBa" ot ^MHHocma cKa^a 3a M3c^eflBaHe Ha acepTMBHMA npo^M^, cb3flafleHa ot Judith Tindall, aflanTupaHa ot M. neHeBa (Peneva, in press);

• BbnpocHMK „^oкa^мзaцмA Ha KOHTpo^a", cb3flafleH ot M. KaparbO3OB m A. Be^MHKOB (Radoslavova & Velickov, 2005).

Изследването е проведено през месец септември 2010г. в Югозападен Университет "Неофит Рилски" -Благоевград сред 287 студенти на възраст от 18 до 24 години. От тях 186 са девойки и 101 - младежи, 84 са от специалност „Компютърни системи и технологии" (КСТ), 68 - от специалност „Психология", 86 са от направление „Педагогика" и 49 - от специалност „Кинезитерапия". Студентите от първи курс са 179, а от втори -108.

В Таблица 1 са поместени резултатите от приложения тест за изследване локализацията на контрола.

Таблица 1

Резултати от въпросника „Локализация на контрола"

показател типологизация брой %

Локализация на контрола итернална 134 46,7

екстернална 153 53,3

скала I - „Саморегулация" саморегулация 164 57,1

повлияна регулация 123 42,9

скала II - „Зависимост от външни оценки" независимост от външни оценки 208 72,5

зависимост от външни оценки 79 27,5

Процентно разпределението между студентите с интернални и екстернални характеристики е в полза на екстерналите. С петнадесет процента повече са студентите, склонни към саморегулация, пред тези, за които е типична повлияната регулация (скала I - „Саморегулация"). Значително се отличават резултатите по скала II - „Зависимост от външни оценки и влияния". Над 70% от изследваните лица са независими от мнението на околните и разчитат в по-голяма степен на собствените си преценки, което може да се отчете като положителна тенденция сред студентите.

В Таблица 2 са поместени резултатите от приложената скала за изследване способността за защитаване на личните и потребителските права.

Таблица 2

Резултати по фактор I - „Защитаване на личните и потребителските права" от личностна скала за изследване на асертивния профил

ниско ниво средно ниво високо ниво

брой % брой % брой %

Фактор 1 - „Защитаване на личните и потребителските права" от личностна скала за изследване на асертивния профил 53 18,5 189 65,8 45 15,7

Близо 66% от изследваните студенти са със средно ниво на способност за защитаване на личните и потребителските права, 18,5% са тези с ниско ниво, а 15,7% проявяват голяма активност в отстояване на собствените права. Това процентно разпределение на данните е близко до нормативното и не демонстрира някакви специфики по отношение на нивото на изразеност на тази личностна характеристика при изследваните лица от конкретната извадка.

За установяване наличието на статистически значими различия между отделните групи студенти по отношение на изследваните показатели са приложени статистическите процедури Т-тест за две независими извадки (Independent Samples T-Test) и еднофакторен дисперсионен анализ (One WayANOVA). Използването на посочените параметрични методи за проверка на хипотези в случая е допустимо, тъй като извадката е с достатъчно голям обем, скалата за измерване на общия бал по тестовете е интервална и разпределението на данните е нормално (коефициентите на асиметрия и ексцесса в допустимите граници). Резултатите от извършените статистически процедури са поместени в Таблици 3 и 4, където условно са приети следните означения:

М - средна аритметична величина;

SD - средно квадратично (стандартно) отклонение;

t- емпирични стойности на t - критерия на Стюдънт;

F-емпирични стойности на F - критерия на Фишер;

df- степени на свобода на съответното разпределение на данни;

p - равнище на значимост на съответния критерий.

Резултатите от анализа показват, че не съществуват статистически значими междуполови различия по отношение способността за защитаване на личните и потребителските права (i|285| = 1,720; p = 0,087), нито по отношение на локализацията на контрола (t|285| = 1,080; p = 0,281) и съставящите я скали -„Саморегулация" (i|285| = 0,974; p = 0,344) и „Зависимост от външни оценки и влияния" (t|285| = 0,704; p = 0,482) (Таблица 3).

Таблица 3

Резултати от статистическата процедура T-тест за две независими извадки за откриване на значими междуполови различия

показател пол М SD t df Р

Фактор | -„Защитаване на личните и потреби-телските права" мъже 17,96 3,281 1,720 285 0,087

жени 17,23 3,551

Локализация на контрола мъже 7,48 2,415 -1,080 285 0,281

жени 7,82 2,696

Скала | - „Саморегулация" мъже 3,92 1,820 -0,974 285 0,344

жени 4,14 1,898

Скала || - „Зависимост от външни оценки и влияния" мъже 3,55 1,229 -0,704 285 0,482

жени 3,68 1,504

Студентите от първи курс не се отличават по способността си за защитаване на личните и потребителски права от тези от втори курс (^ = 0,783; р = 0,434; М| курс = 17,36; 50| курс = 3,515; Ми курс = 17,69; 50и курс = 3,402), нито по отношение на локализацията на контрола (^285| = 0,438; р = 0,662; М| курс = 7,65; 50| курс = 2,701; М|| курс = 7,79; 50|| курс = 2,438) и съставящите я скали - скала I - „Саморегулация" (^285| = 0,275; р = 0,784; М| курс = 4,04; 50| курс = 1,953; М|| курс = 4,10; 50|| курс = 1,734); скала II - „Зависимост от външни оценки и влияния" (^ = 0,475; р = 0,635; М| курс = 3,60; SD| курс= 1,424; Мп курс = 3,69; SDИ курс = 1,399).

Установяват се статистически значими различия между студентите от отделните специалности по отношение на локализацията на контрола (^3 283| = 2,665, р = 0,048), като студентите от специалност „Кинезитерапия" са с преобладаваща интернална насоченост, а студентите от направление „Педагогика" имат най-високи стойности по същия въпросник, т.е. имат предимно екстернална локализация на контрола. По отношение на способността за защитаване на личните и потребителски права не се наблюдават статистически значими различия между студентите от различните специалности ^3 283| = 0,793, р = 0,449) (Таблица 4).

Таблица 4

Резултати от еднофакторен дисперсионен анализ (ANOVA) за откриване значими различия между студентите според тяхната специалност на обучение по отношение на способността за защитаване на личните и потребителските права и локализацията на контрола

тест специалност М SD F df Sig.

Въпросник „Локализация на контрола" педагогика 8,27 2,754 2,665 3; 283 0,048

КСТ 7,63 1,956

психология 7,57 2,857

кинезитерапия 7,00 2,821

Фактор 1 „Защитаване на личните и педагогика 17,15 3,688 0,793 3; 283 0,499

потребител-ските права" КСТ 17,57 3,538

психология 17,36 3,101

кинезитерапия 18,08 3,466

За доказване на издигнатата хипотеза е необходимо да се установи наличието и големината на връзката между локализацията на контрола и способността за защитаване на потребителските права, което се осъществява чрез извършване на корелационен анализ на данните от изследването на съответните личностни характеристики. Тъй като скалите на измерване са интервални при статистическите изчисления се използва формулата на Пиърсън (Stoyanova, 2007, р. 182). Резултатите от анализа са поместени в Таблица 5, където с ,/' е означен коефициентът на линейна корелация, а с „р" - нивото на значимост на съответния корелационен коефициент.

Таблица 5

Резултати от корелационния анализ за установяване на връзката между фактор I - „Защитаване на личните и потребителските права" и въпросника „Локализация на контрола" и съставящите го скали

Локализация скала 1 - скала II - „Зависимост от

на контрола „Саморегулация" външни оценки и влияния"

Фактор 1 - „Защитаване на r -0,227 -0,179 -0,238

личните и потребителските p 0,001 0,016 0,001

права"

Регистрирането на отрицателни корелационни коефициенти потвърждава първоначалната хипотеза, а именно, че интерналните личности са по-активни в отстояване на потребителските права от екстерналните (високият бал от въпросника за изследване на „Локализацията на контрола" е индикатор за екстернална насоченост на личността, а ниският - за интернална). Най-силна корелационна връзка (r = -0,238; p = 0,001) се установява между способността за защитаване на личните и потребителски права и скалата „Зависимост от външни оценки и влияния" от въпросника за изследване на локализацията на контрола. Тази скала

отразява конформната насоченост на личността, зависимостта от групата и мотивацията за социално одобрение. В този смисъл лицата с екстернални характеристики в по-малка степен защитават личните и потребителските си права, поради опасение да не загубят одобрението и подкрепата на околните. Напротив - хората с вътрешна локализация на контрола, които са независими от оценките и мнението на околните, се чувстват свободни да изразяват личните си претенции и да защитават собствените права.

В Таблица 6 са поместени данните за процентното разпределение на интерналните и екстернални студенти, притежаващи съответно ниско, средно и високо ниво на способност за защитаване на личните и потребителските права.

Таблица 6

Процентно разпределение на интерналните и екстернални студенти, получили ниски, средни и високи резултати по Фактор I - „Защитаване на личните и потребителските права" от личностна скала за изследване на асертивния профил

ниво на способност за .защитаване тип на локус контрола

на лични-те и потребителските права интернален екстернален

ниско 13,4 22,9

средно 64,9 66,7

високо 21,7 10,4

Установява се, че както при интерналните, така и при екстерналните студенти преобладаващи са средните стойности на способност за защитаване на личните и потребителски права (съответно 64,9% и 66,7%). По отношение на ниските и високи стойности обаче, се отчитат значителни различия. Наблюдава се, че интерналите с високи нива на способност за защитаване на личните и потребителски права са 21,7% (от общия брой интернали) докато екстерналите с високи нива по същия показател са двойно по-малко (10,4% от общия брой екстернали). За сметка на това интерналните студенти със слабо изявена способност за отстояване на собствените права са едва 13,4% в сравнение с близо 23% присъствие при екстерналите. Тези данни са представени нагледно във Фигура 1.

От графичното представяне е видно, че ниските нива на способност за защитаване на личните и потребителски права при екстерналните студенти са процентно повече от високите, обратно на това при интерналите високите нива по фактора „Защитаване на личните и потребителски права" са по-изразени в сравнение с ниските.

За проверка статистическата значимост на установените различия по отношение на нивото на изразеност на изследваните психични характеристики е приложена статистическата процедура х - анализ, която служи за оценка на връзката между променливи от категорийни (номинални и ординални) скали. Използвайки формулата на Пиърсън, се получават резултати, които демонстрират статистическата значимост на различията между екстерналните и интернални студенти по отношение на нивото им на способност за

защитаване на личните и потребителски права (Х|2| =9,181; р = 0,01). При това студентите с външна локализация на контрола са в по-малка степен склонни да отстояват правата си в сравнение с тези с вътрешна локализация. Тези данни още веднъж потвърждават позицията ни за съществуване на връзка между типа на локализацията на контрола и способността за защитаване на потребителските права, която връзка е обратнопропорционална, т.е. ниските нива на локализация на контрола (интернален локус-контрол) предопределят по-голяма активност при защитаване на потребителските права, а високите нива

Фигура 1. Процентно разпределение на интерналните и екстернални студенти, получили ниски, средни и високи резултати по Фактор I - „Защитаване на личните и потребителските права" от личностна скала за изследване на асертивния профил

(екстернален локус-контрол), свързани по принцип с по-голямата конформност и зависимост от мнението на околните, предполагат по-слабата способност за защитаване на собствените права.

Заключение

В настоящата разработка се проследи теоретично и се доказа експериментално релацията потребителско поведение - локализация на контрола. Тази взаимовръзка беше установена чрез емпирично изследване на способността за защитаване на личните и потребителски права при студенти с изявени екстернални и интернални характеристики. Регистрирането на значими корелационни коефициенти при изследването на тези два личностни феномена потвърди хипотезата ни, че индивидите с външна локализация на контрола в по-малка степен защитават личните и потребителски права от тези с вътрешна локализация на контрола.

References

Andreeva, L. (1999). Socialno poznanie i mezdulicnostno vzaimodejstvie [Social knowledge and interpersonal interaction]. Sofiâ: Lik.

Consumer advocacy. (2012). In Encyclopaedia Britannica. Retrieved from http://www.britannica.com/EBchecked/topic/134566/consumer-advocacy

Garbaceva, A., & Karagiozov, K. (1997). Paradoksi na povedenieto: Problematicnoto v povedenieto na decata i ûnosite [Paradoxes of behavior: Children's and adolescents'problematic behavior]. Veliko Tarnovo: Faber.

Hughes, G. D., & Guerrero, J. L. (1971). Automobile self-congruity models reexamined. Journal of Marketing Research, 8, 125-127. doi:10.2307/3149743

Hughes, G. D., & Naert, P. A. (1970). A computer-controlled experiment in consumer behavior. The Journal of Business, 43, 354-372. doi:10.1086/295287

Kiskinov, C., & Velickov, A. (1984). Lokalizacia na kontrola v individualnoto povedenie [Locus of control in the individual behavior]. Sociologiceski problemi, 2, 64-75.

Krastev, L., & Krastev, I. (2000). Ikonomiceska psihologia [Economic psychology]. Blagoevgrad: UI "Neofit Rilski".

Krastev, L. (2002). Biznespsihologia [Business psychology]. Blagoevgrad: UI "Neofit Rilski".

Lefcourt, H. (1976). Locus of control: Current trends in theory and research (2nd ed.). Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.

Mamlin, N., Harris, K. R., & Case, L. P. (2001). A methodological analysis of research on locus of control and learning disabilities: Rethinking a common assumption. The Journal of Special Education, 34(4), 214-225. doi:10.1177/002246690103400404

Peneva, I. (in press). Balgarska adaptacia na licnostna skala za izsledvane na asertivnostta [Bulgarian adaptation of personality scale for study of assertiveness]. Godisnik po psihologia, 3.

Radoslavova, M., & Velickov, A. (2005). Metodiza psihodiagnostika [Methods for psychological diagnostics]. Sofia: Pandora prim.

Rotter, J. B. (1966). Generalized expectancies for internal versus external control of reinforcements. Psychological Monographs, 80(1), 1-28. doi:10.1037/h0092976

Sirgy, M. J. (1982). Self-concept in concept in consumer behavior: A critical review. The Journal of Consumer Research, 9(3), 287-300. doi:10.1086/208924

Stoyanova, S. (2007). Osnovi na psihologiceskite izmervania: Adaptacia na test [Fundamentals of psychological measurements: Test adaptation]. Blagoevgrad: UI "Neofit Rilski".

About the Authors

Ivan Krastev, PhD, is a chief assistant at Department of Psychology, Philosophical Faculty, South-West University

"Neofit Rilski". His scientific interests are in the area of economic psychology, consumer psychology, psychology

of advertising, and business psychology.

Ivelina Peneva is a PhD student at Department of Psychology, Philosophical Faculty, South-West University

"Neofit Rilski". She is an assistant in psychological measurements and experimental psychology.

Copyright of Psychological Thought is the property of Psychological Thought and its content may not be copied or emailed to multiple sites or posted to a listserv without the copyright holder's express written permission. However, users may print, download, or email articles for individual use.